Весела Коледа… ;-)
С благодарност към Тончо ( http://starata-loza.tryavna.biz )- страхотен домакин!
Още тук: https://www.facebook.com/konstantin.bratanov/media_set?set=a.1118280114969.2018439.1166001145&type=3
Полезна, Slim Style – “джвъчка” за изкушените от фотография…
…и какво се крие зад репликата на магазинера: “По Коледа стават чудеса!”, ще напиша после!
За снимки от такава гледна точка е незаменима!
….
Има такива нещицА, които интуитивно ни привличат, които някак добавят последен щрих. Придават усещане за завършеност. НещицА, като „перото на шапката“ или „черешката на тортата“. Не припадам по черешки. По торти – също. Но когато са съчетани умело получавам точно това усещане за пълнота и смисленост и веднага грабвам повода за радост да му се насладя от близо. Понякога „черешката“ си е на мястото. А понякога „торта“-та, „крещи“ : – Къде ми е черешката ?!
Нито са от, кой-знае какво значение, или нещо, без което не можем, даже бих казал -щом не сме се сетили предварително за тях, вероятно въобще не са ни трябвали. Да, така е. Но с тях е и по-пълно, и по-приятно, и по-завършено, но точно заради тях ще добавим онази мъничка „екстра“ -добавка към всяко нещо, и жест, които тепърва ще правим, сякаш за да удължим разпространението на чувството за удовлетвореност, пълнота и завършеност.
Така бе и с „фото-либелката“!
Знам за съществуването им отдавна. Имах подобна върху видео-триножника и я ползвах, докато не се разделих с него. На новия сложих – оригинална – „про“-геодизическа, `ма минах на „чисто фото“ без статив и все нещо ми липсваше. Не се сещах какво. От днес вече знам! 😉
Ровчих из Net-а и попаднах на тази. Най-много ми хареса,че е плоска и лесна за монтаж-демонтаж.
Сега – интересното.
Пред-Коледно е. Усеща се по напрежението във въздуха и нервността на хората – и по улиците и по магазините. Започва да се чувства леко истеричната нишка от материализирането на девиза – „ Ден година храни..“ .Но има и такива продавачи, които не се впечатляват чак толкова, а просто им е кеф да видят доволни клиенти.
Е, нацелих точно този. 😉 Казвам :
– `бе, гледах едни либелки..в Net- магазина ви. Едни такива, мънички и кокетни…
– Сега ще погледна.Май бяха в другия магазин. А..а…а.,. ето намерих.“ – Държи опаковката и оглежда. И за него е ново – вижда се. До днес е било просто „артикул“- безличен текст в списъка – точно като другите. Никой не бе търсил, за да знае. Погледнах да няма дефект – хареса ми. Бях дошъл да купувам.
– Ще взема, а дали имате още една? – мислейки си за втория апарат. Продължи да рови младежът..и измъкна още една кутийка. Гледа я. Бави се две секунди повече, колкото да наруши ритъма на общуването. Усещам, че има проблем! Чакам и се опитвам да прочета в поведението му какво пък може да има в толкова просто и ясно нещо!? Взе да се суети. Бях тръгнал за среща. Бързах. Поглеждам часовника си демонстративно. Гледа кутийката, гледа другата в ръцете ми. Пак неговата – пак моята… и казва :
– Ама тука са две!? – зададе ми отговор с привкус на укор в погледа, сякаш знам защо и умишлено мълча! Разбрах: Цената на двете бе като цената на едната !?
– Чудесно – казвам – на мен ми трябват точно две!
Отиваме на касата – рови, младежът в компютъра, проверява. Идва една девойка. Гледат, чудят се. Младежът повдига усмихнат глава :
– По Коледа става чудеса…!? – Кимва многозначително и ми връчва кутийката с двете!
– Да, така е! Не мога да не се съглася – Нахилвам се и аз.
Тръгвам си с приповдигнато настроение – буквално от „нищо“…
Не, не „екстра-либелката“ бе причината, а младежът. Тези неща не идават от предметите! Идват от хората или още по-точно от Човеците от среща! Малко отношение тип „принадена стойност“ и внезапно добивате завършеност, пълнота и смисленост – готови за умножаване и раздаване!
Винаги съм го знаел, а сега го видях !
Чудесата не „стават“, а се правят! Правят се от Хора!
От мен ще добавя: – .. и предайте на татък!
Коледа е!
В 12 без 5 … ;-)
… и след това 😉
Ачо
Алтернативно : с вкус на узо и сиртаки…
Благодаря на Ачо за морския бриз 😉
Кауза на моите принцеси ….2014 !
” …прекрасният календар за 2014 е готов и ви очаква!
В него ще намерите 12 зашеметяващо красиви снимки на кучета от Богров, направени от неповторимите дами в “Криейтив студио Wings”
– Невероятните хора, които правят календарите: ( http://www.wings.bg )
Благодарим на екипа от страхотни хора във “WINGS” за поредния шедьовър!!!
Wings правят нашите прекрасни календари за вас вече 4-та година, кой от кой по-хубави!
Календарът е много жив и цветен и съдържа 12 вътрешни страници – различно куче от нашия приют ще радва дните ви всеки месец. Всеки от героите е представен с малка историйка и шеговито и мъдро свое мото.
Календарът отново е с размер 35х50 см и струва 10 лева. Всеки закупен календар ни приближава на крачка по-близо до заветната мечта – кучетата на София да си имат свое място в града – приют АРС. “
Горд съм с вас S & J !!!
Татко
Мокри цветове…
Импресии по тема… р.Огоста
А това е от другия отбор – Ачовия 😉
Грамотно “tool”- че – апликатор
…и на нашия пазар.
Този текст ми се чини важен!
Разположение на главата спрямо дръжката :
Да бяха пъстърви, по-лесно щеше да е…
Не случайно писах за пъстърви.
Риболовът на кленове този ден по нищо не се различаваше от пъстърволова.
Реката беше бистра и ниска – с чисто планински вид. Рибите бяха плътно до брега или в клоните на дърветата – потопени във водата. За разлика от миналата седмица – нивото на реката беше спаднало с още около 20-30 см.!
Кленовете, макар и „вдигащи се”, бяха изключително предпазливи и капризни на мухи. Не желаеха да взимат, независимо от това, каква муха им се презентира. Дали се подава внимателно или грубо. Инати – големи! Бяха групирани на плитки места – джобове, покрай основното течение. Винаги в клони и храсти. В повечето случаи бяха на места, на които подаването е абсолютно невъзможно.
От друга страна, поведението им подсказваше за активност поне в гоненето на “нещо”, вероятно изплуващи мушици..( защото във въздуха не видях да лети друго!) Атаката им по „невидимото” беше повече от агресивна. На моменти не вярвах на очите си! Имаше риби по кило и нещо. Точно като делфини се плъзгаха по повърхността крепейки се единствено на опашката си. Носеха се на повече от метър или гневно се пльоскаха, все едно се чистят от паразити! Ако изпляска, почти веднага повтаря и потретва… Следва пауза около 5-6-10 мин. После – нов спектакъл. Много необичайно и неестествено ми се видя. Якото пляскане беше от едри кленове – 300-600 г. и на горе! Рибите излизат целите от водата! Преследвах упорито един такъв акробат, но не успях да го прелъжа. На два пъти бях на една кука и четвъърт секунда разстояние и време от успеха,но .. не се получи ;-(
По-хитър излезе!
Видях да се вдига и една каракуда около половинка! За разлика от кленовете тя се вдигна право на горе. Така и се върна – почти вертикално! Опитвах се да подавам в рамките на 6-8 метра… т.е. в непосредствена близост – реката го позволяваше. Присъствието ми въобще не плашеше рибите. Виждах как плуват под мухата и не я взимат.. Хем преследват, хем не взимат!
Единствената муха, която „работеше” минала седмица беше Микро Мохикана. С нея започнах, но пак не беше лесно. Упорствах, защото все пак виждах, че реагират. Накрая не издържах и започнах да пробвам всичко, което прилича на Микро Мохикана. Така стигнах и до „Бълеф” – а.
Тази муха направи чудо – 25-26 прилични риби, при условие, че абсолютно нищо друго /с изключение на Микро Мохикана / не работеше. Беше лека изненада, макар и отчасти очаквана, поради родствената връзка. Някак примиряваше ядосаните риби за които писах предишния път. Вадеше ги от всякакви дупки, джобове и водорасли.
Единственото условие беше да чакам, ако ми стигне търпението, де!
Мухата е “Бълеф” -преведено : БЪ рза – ЛЕ сна – е Ф ективна 😉 Стоят ми 6-7 бр. в експерименталната кутия вече няколко години. Правих я като опростен модел – комбинация между “Палмер” и “Микро Мохикан”. Размерът умишлено е малък – 14-ка.
(*за разлиика от оригиналния “Мохикан”).
Впечатли ме! Още с първите подавания, на места в които безуспешно упорствах с Микро Мохикана, успях да извадя три последователни риби с много прилични размери. Рибите тръгваха бавно и взимаха бавно! Това налагаше по-особен тип презентация на мухите – с много резервен повод за изпъване. Полагането на шнура ставаше успоредно на течението, до като умишлено накъдреният повод – лягаше перпендикулярно на течението в спокойната вода. Така с малко повече ловкост се постигах нужното време мухата да се движи бавно с течението и да не бръзди.
Точно като при пъстървите беше – избръзди ли мухата, веднага – отказ! Много капризна работа…
Е, след двучасови проби, най-после, налучках схемата. Нещата потръгнаха!
Остана другият проблем – местата на стоянките на рибите. Броят се на пръсти. Ако ги изтормозя, трябва да вървя километри, до следващото подходящо място. В този смисъл, бе много важно внимателно да засичам и извеждам рибата от мястото на кълване. Не трябва да плаша останалите.
Не случайно казвам пъстървов риболов – всичко си беше точно като при пъстървите!
Намерих и негрупирани, единични риби на много плитки места. Буквално с перките над водата. Инцидентно атакуваха нещо в бързеите. Пробвах ги. Категорично не реагираха на подадената муха!
Направи ми впечатление и друго – на места където миналата седмица хванах 6-7 риби, днес пак бяха там – и те и аз. Държаха се по същият начин, но не успявах да ги прелъжа. Нещо се е променило. Не разбрах какво. Реших, че падналото ниво е добавило сложност, `ма може и да не е така.
Имаше и други риболовци. Сновяха непрекъснато. Пред мен един хвана 40 см- ова щука на воблер. Други подаваха на стръв. Един чичко така и не помръдна цял ден от едно перспективно място, за което знам, че държи едри риби. Не можах да го прабвам. Видях го да вади няколко прилични риби от там.
Малки щучки имаше на всякъде. Стояха на дъното. Опитах да им подавам разни примамки. Не видях някоя да реагира позитивно… т.е. да поряви интерес. Точно обратното ставаше – беж да ги няма, ако към тях се приближи някой стример. С цопане върху главите им също не постигнах нищо. С бръздене по повърхността – водене като попер – същата работа.
Може и да имаше смисъл да упорствам, но като знам, че денят къс.. хич не ми се занимаваше с експерименти. И без това, като цяло, риболовът беше много труден.
В общи линии съм доволен. Нещата се получиха, макар и на ръба…
muhatadnes IV 